Минерални ресурси

Минералните ресурси са в основата на съвременната индустрия и научно-техническия прогрес. Без тях е невъзможно да си представим съществуването на повечето индустрии: химическа, строителна, хранителна, лека, черна и цветна металургия. Машиностроенето с многобройните си отрасли също се основава на използването на минерални суровини. Горивните ресурси са от голямо значение. Те са от седиментен произход и най-често се намират върху древни тектонски платформи. В света 60% от горивата и минералните ресурси са въглища, 15% - природен газ, 12% - нефт. Всичко останало е делът на торфа, нефтените шисти и други минерали. Според съществуващите класификации под енергийни ресурси се разбират запаси от нефт, газ, въглища, а под минерални ресурси - запаси от метали и минерали. През последните десетилетия човечеството проявява все по-голям интерес към Световния океан, продиктуван преди всичко от непрекъснато нарастващите потребности от различни видове ресурси – енергийни, минерални, химични и биологични. В глобален мащаб проблемът с изчерпването на земните полезни изкопаеми се свързва с ускорените темпове на световното промишлено производство. Очевидно човечеството е изправено пред прага на суровинен "глад". Сред възможностите за решаване на проблема със суровините, по-специално проблема с минералните и енергийните ресурси, най-обещаващата възможност е изследването на океана и морското дъно. Като се има предвид геоложкият строеж на Черноморския басейн, континенталният склон и дъното на басейна също се считат за особено перспективни. Според геофизичните изследвания на дълбоководния Черноморски басейн е установено, че в структурата му участва един мощен седиментен комплекс. Предполага се, че е съставен от варовици, кални пясъци, доломити и др., т.е. скали, подобни на тези, които изграждат околната земя.
През последните години крайбрежието и морското дъно се считат за основните места за добив на платина, диамант, калай, титан и редки минерали. Сега около 15% от световното производство на полезни минерали от разсипи пада върху крайбрежните части на моретата и океаните. Все по-голямото им значение в промишлеността зависи от развитието и усъвършенстването на техническите средства за работа. Повечето изследователи определят разсипните находища като находища, съдържащи зърна или кристали от полезни минерали, които са устойчиви на атмосферни процеси, които са се образували при условия на постоянно вълново действие. В повечето случаи такива находища се намират в съвременни крайбрежни тераси или на морското дъно. Известните в момента разсипи в Черно море се намират близо до съвременната брегова линия. Като се има предвид, че бреговата линия е била различна през плейстоцена и холоцена, има основание да се смята, че алувиалните отлагания могат да бъдат намерени на шелфа на голяма дълбочина. Концентрацията на тежки минерали по черноморските плажове е значителна почти навсякъде. През 1945 г. започва експлоатацията на Урекското находище на магнетитови пясъци. Значителни концентрации на тежки минерали са открити близо до устието на река Дунав, по плажовете от устието на река Дунав до нос Бурнас на северозапад. Същото важи и за устието на Днепър-Буг и плажовете на полуостров Крим. По българското Черноморие значителен интерес представляват титаново-магнетитовите пясъци на Бургаския залив. Освен титан и магнетит, тук се срещат и рутил, илменит и други минерали. Подробни геоложки и геофизични проучвания, проведени от 1973 г. насам, установиха повишена концентрация на рудни минерали на дълбочина 20-30 m, бяха отбелязани области, където пясъците съдържат приблизително 3% магнетит. Едната зона се намира между Несебър и Поморие (устието на река Ахелой), другата е близо до Сарафово, в която съдържанието на магнетит е около 2%. По плажовете на северозападната част на Черно море са открити отделни диаманти с размери 0,14-0,35 мм - безцветни, жълти, сиви. Диамантите в разглежданата крайбрежна зона на Черно море са открити в седиментни скали (девон, перм, креда,неоген). Малки парчета злато са открити в северозападната част на Черно море и близо до устието на река Дунав. Крайбрежната зона, където са открити находища на ценни минерали, също е зона на разпространение на строителни материали. На първо място, това са различни пясъци. В шелфа на Черно море разпространението и запасите от различни строителни материали не са достатъчно проучени. Туристическите и курортни зони не трябва да се включват в минните зони, а напротив, важно е в тях да се вземат мерки за предотвратяване на явления, които могат да нарушат естествения баланс - свлачища, абразия и др. Най-голямо значение имат изкопаемите енергийни ресурси. По значителни са находищата на черни въглища в Добруджанския басейн, но голямата дълбочина и оводненост ги прави трудно използваеми. Кафяви въглища се добиват в Бургаско –мина „Черно море” край с. Рудник. Ограничени са запасите на нефт при с. Тюленово и около Шабла, природен газ – в устието на р.Камчия и в шелфа на Варненския залив. Значителни находища на манганови руди са разкрити във Варненско – с. Оброчище и устието на река Батова, при с. Игнатиево и Бяла. Варовици се добиват в Моминото и Франгенското плато, кварцови пясъци край Белослав, българите – край с. Българево, мрамор – край Малко Търново. В Поморийското и Атанасовското езеро се добива морска сол, а от Поморийското езеро се добива луга, от която се произвежда паста за зъби „Поморин”. Лечебната кал от Балчишката тузла и Поморийското езеро се използва за балнеолечение. Минералните води край Варненско и Бургаско са голямо природно богатство и допринасят за развитието на балнеологията и целогодишното използване на черноморските курорти. Сравнително наскоро започнаха геофизични изследвания на българския шелф. Перспективен по него е участъкът от нос Емине до българо-румънската граница. Понастоящем от седиментите са идентифицирани редица структури, например голямата Тюленовска структура, както и Балчишката, Краневската, Южно-Калиакра и др.
В допълнение към структурите, открити от находища, чийто нефтен и газов потенциал е установен на сушата (варовици и доломити от Тюленовското поле и среднотриаски доломити от Долнодибникското поле), палеогенските и дори неогенските структури представляват особен интерес на шелф, поради бързото увеличаване на дебелината им към откритите части на морето. Според геофизичните изследвания дебелината на палеоген-неогенския седиментен комплекс на румънския шелф също се увеличава значително в същата посока, което вече служи като достатъчно основание да се разглежда като нефтено и газоносно образувание. Малки газови лещи в олигоценските отлагания обаче са установени край Българево, Толбухински окръг, и Старо-Оряхово, Варненска област. Ето защо особено благоприятна структура (допълнена предимно от терциерни залежи) за търсене на нефт и газ в българския шелф. Тук може да се разчита на т.нар. полета от неструктурен тип. Според европейската карта на морето има едно отворено нефтено находище в акваторията на българското Черно море срещу нос Галата. Едно от най-големите богатства са минералните води, които са и основните минерални ресурси на територията на МИРГ.

№	Местонахождение	Географски Координати
1.	гр..Игнатиево	43˚ 14' 02,2"               27˚ 45' 50,9"
2.	гр. Аксаково	43˚ 15' 11,8"               27˚ 49' 01,1"
3.	с. Орешак	43˚ 17' 45,8"               27˚ 54' 39,2"
4.	с. Осеново	43˚ 19' 56,981"               28˚ 01' 28,705"
5.	с. Генерал Кантарджиево	43˚ 21' 32,9"               28˚ 00' 43,8"
6.	с.Страшимирово	43˚ 11' 43,9"               27˚ 43' 38,6"
7.	с.Страшимирово	43˚ 11' 44,4"               27˚ 43' 38,5"
8.	с.Страшимирово	43˚ 11' 46,0"               27˚ 43' 38,5"
9.	с. Езерово	43˚ 11' 28,8"               27˚ 45' 45,7"
10.	с.Константиново	43˚ 11' 05,9"               27˚ 45' 27,5"
11.	кв. Аспарухово, Варна	43˚ 11' 03,9"               27˚ 53' 03,3"
12.	Гребна база - поделение "Чайка", Варна	43˚ 11' 34,2"               27˚ 51' 59,3"
13.	фабрика Христо Ботев кв. Аспарухово, Варна	43˚ 12' 23,6"               27˚ 53' 25,7"
14.	с. Звездица, общ. Варна	43˚ 11' 03,5"               27˚ 50' 33,2"