Зони разрешени за риболов

Риболовът е лов на риба, който може да бъде както промишлен (когато рибата се лови в големи количества, обикновено с цел използване като храна), така и спортен (за лично удоволствие, което включва понякога уловът да не бъде употребен за храна, а да бъде пуснат обратно в природата).
Държавите – членки на ЕС, са определили общи правила за управление на рибните ресурси и правят необходимото те да могат да се използват по устойчив начин, като същевременно се осигуряват здравословни храни на разумни цени.
Общата политика на ЕС в областта на рибарството установява правилата, с които ЕС може да управлява устойчиво рибарството в своите води и за споделени рибни запаси.

Защо е необходимо ЕС да управлява рибните запаси?
Рибата, както и продуктите от аквакултури, са важен компонент на здравословния хранителен режим. ЕС е най-големият пазар на морски храни в света. Ежегодно всеки гражданин на ЕС консумира средно 24,4 kg риба или морски дарове. 75% от консумираната риба и морски дарове са от риболов на диви видове.
Рибните ресурси не са неограничени и прекомерният риболов може да окаже въздействие върху възпроизводителната способност на запасите. Без контрол над риболова някои рибни запаси могат да стигнат до срив или да престанат да бъдат икономически жизнеспособни за риболов.
Част от общата политика на ЕС в областта на рибарството – системата на ЕС за управление на рибарството:
 спомага да се опази възпроизвеждането на рибните запаси
 подготвя условията за печеливша риболовна промишленост
 разпределя възможностите за риболов
 играе ключова роля за опазването на морската екосистема
Най-важните рибни запаси и рибарството на ЕС се управляват на равнище ЕС, чрез:
 многогодишни планове за управление
 годишни ограничения на улова (известни като ОДУ)

Всеки многогодишен план за управление съдържа цели за управление на рибните запаси и може да включва и други специфични правила за опазване. Освен това многогодишните планове включват цел за максимален устойчив улов и краен срок за постигането на тази цел.
ЕС определя годишни ограничения на улова за повечето търговски рибни запаси. Те се наричат ощеобщ допустим улов (ОДУ) или възможности за риболов. Всеки ОДУ се разпределя между държавите – членки на ЕС, посредством национални квоти. Отделните държави членки са отговорни за това да не превишават своите квоти.
Квотите и ограниченията на улова се отнасят до рибните запаси, които се намират във водите на ЕС или се ловят от риболовни кораби на ЕС в определени води извън ЕС.
Стопански риболов включва използване на кораби снабдени със специални риболовни приспособления – най-често различни видове мрежи. Към него спада и разполагането на постоянни мрежи във водата (наричани таляни/даляни, когато са в морето).
Любителския риболов се поделя основно на подводен (често с използване на харпун и подводна екипировка) и обикновен, който на свой ред се дели на морски (от брега или от лодка), в спокойни води (язовири, езера и т.н.) и речен (обикновено става дума за улов на шаран, речен кефал, бяла риба, щука, сом, мряна, уклей, пъстърва). Съществува и подледен спортен риболов, при който обект на улова са предимно: костур, червеноперка, щука, бяла риба, пъстърва
При спортния риболов се използват комплект риболовни принадлежности (такъм от турк. takım – съвкупност, комплект):риболовен прът тип: телескоп без водачи, телескоп с водачи тип: мач, болонезе, спининг, фидер, макара, плувка, тежест, звънче (шпионка), риболовно влакно (корда), кука, повод, вирбел, блесна и други.
Съгласно действащата нормативна уредба Стопански риболов във водите на Черно море и река Дунав се извършва от юридически лица и еднолични търговци след издаване на разрешително за стопански риболов и придобиване на право за усвояване на ресурс от риба и други водни организми. Правото за усвояване на ресурс от риба и други водни организми е възмездно.
Придобитото право за усвояване на ресурс от риба и други водни организми се удостоверява за съответната календарна година чрез издадено от ИАРА удостоверение.
Любителски риболов извършват физически лица, които притежават валиден билет за любителски риболов.

Основния басейн за риболов е Черно море.
Промените в околната среда, дължащи се на антропогенни фактори, засягат всички звена на растителния и животинския свят във вътрешните водоеми, моретата и океаните. Черно море е близо до т. нар. „червена линия“, зад която процесите на влошаване на екосистемата могат да станат необратими. Най-голямо влияние оказва промишленият риболов, тъй като директно унищожава значителна част от популациите на определени видове, което по един или друг начин се отразява върху всички видове, които са в строго специфични взаимоотношения с интензивно експлоатираните видове. Черно море се явява най-големият източник за улов на риба в България. По данни на Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури (ИАРА), през 2018 г. общият улов на риба и други водни организми от стопански риболов в страната възлиза на 8 602,4 тона, от които 8 546,7 тона - в Черно море и 53,7 тона - в река Дунав. Черноморският стопански риболов съставлява 99,35% от общият стопански риболов в страната . В Черно море са известни около 130 вида риби, но видове които имат стопанско значение за нашия риболов са само десетина: калкан, трицона, сафрид, хамсия, карагьоз, барбуня, кефалови риби (морски кефал, илария и платерина), меджид, атерина, акула, паламуд, а видове като зарган, писия, морска лисица, морски език, лефер, лаврак и др. се явяват второстепенни. По българското черноморско крайбрежие мигриращите риби със стопанско значение най-масово се явяват през пролетните и есенните месеци. Малочислени стада от някои видове остават тук и през лятото. Решаваща роля за подхождането и задържането на стадата в крайбрежната ни зона имат хидрометеорологичните условия. През последните 50 години, в различни периоди, са провеждани изследвания на биологията и мониторинг на запаса на 8-10 черноморски вида риби. Риболовният натиск непрекъснато сe засилва, запасите намаляват. През последното десетилетие се налага квотиране на уловите на все повече от промишлените видове в Черно море, но това изисква съвременни данни за популационната им биология (размерния, възрастовия и половия състав, темпа на нарастване, плодовитостта и пр.) и наличие на статистика на уловите.

В съответствие с издадена заповед на Министъра на земеделието за 2022-2024 г. се забранява риболова за определени части, които касаят и територията на МИРГ, а именно:
1. Във водите на Черно море:
1.1. Забранява се стопанският риболов в акваториите на пристанищата с отдалеченост до 1 морска миля от бреговата линия, с изключение на риболова в зоните на действие на специализираните уреди за стопански риболов (даляни), определени със заповеди на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури.
……
1.3. Забранява се стопанският риболов с всякакъв вид риболовни уреди
и средства, както следва:
1.3.1. В радиус 500 м от местата за вливане на топлите води на ТЕЦ „Варна" във
Варненското езеро;
1.3.2. В акваторията пред устията на реките вливащи се в Черно море, в радиус
500 м от средата на устието на притока;
……
4. Във вътрешните водни обекти:
4.1. Забранява се риболовът с всякакъв вид риболовни уреди и средства
в участъците на реките и водните обекти, както следва:
Област Варна
-ЗМ „Ятата", разположена в землищата на гр. Белослав, общ. Белослав и с.Константиново, общ. Варна;
-акваторията на ЗМ „Казашко".
На територията на МИРГ като зона определена за риболов е нос Галата.