Цифров син МИРГ
Крайбрежен и морски туризъм
Дата на публикуване:
22.08.2022 16:38
Като част от „Синия растеж“ крайбрежния и морски туризъм включва разработването на морски пространствени планове и стратегии за управление на крайбрежието.
Европейска политика за Морски и крайбрежен туризъм
Европейската комисия призовава държавите членки, с непосредственото участие на местните и регионалните органи и организациите на гражданското общество, да подкрепят инициативи за развитие и подобрения на устойчивата туристическа инфраструктура, с особен акцент върху нуждите на лицата с увреждания и лицата с намалена подвижност, да полагат всички възможни усилия за премахването на явленията на бюрокрация и липса на прозрачност в сектора, като едновременно с това се зачита законодателството относно околната среда.
Туризмът трябва да бъде насърчаван и подкрепян като двигател на растеж и работни места в крайбрежните райони. Чистата околна среда е от съществено значение за развитието на всякакъв вид туризъм в крайбрежните райони, следователно трябва да
се разгърнат всички усилия, необходими за нейното опазване. Необходимо е да се предостави устойчива инфраструктура за създаване на нови видове туризъм, особено за секторите на туризма с голям потенциал за растеж, като екологичен, селскостопански и риболовен туризъм, и устойчиви водни спортове. Европейската комисия приветства инициативите за насърчаване на трансгранични стратегии в областта на туризма на базата на морските басейни.
Ерозията на европейската брегова линия, опазването на екологичното и биологично наследство на Европа и подобряването на качеството на водата остават важни въпроси за решаване. Поради това е необходимо подходящо инвестиране в тези области с цел развитие на устойчив и висококачествен плажен и подводен туризъм.
Мерките за експлоатация и развитие на крайбрежното и морското наследство трябва да бъдат планирани успоредно с мерки за неговото опазване и възстановяване.
Подчертава се важността от създаването или обновяването на специализирани висши учебни заведения (управление и икономика на туристически предприятия, туристически професии, морски училища, готварски училища и др.), както и на подобряването на предлаганите обучения, с цел повишаване на качеството на услугите и продуктите в сферата на туризма, използването на нови технологии и приспособяването към изменението на климата.
Необходимо е опростяване на процедурите за издаване на виза, намаляване на цената на визите и издаването на многократни визи за посетители от трети държави, и по специално от държавите от групата БРИК (Бразилия, Русия, Индия, Китай). Следва да се прилагат нови „интелигентни“ начини за издаване на туристически визи с цел максимално увеличаване на входящия туристически поток;
Круизният сектор е важен икономически ресурс за европейските пристанища и за заобикалящите ги местни общности, който също така е от жизненоважно значение за разработването и използването на по-енергийно ефективни кораби с по-ниски емисии. Следва да се насърчава планирането на привлекателни туристически програми, целящи да обогатят преживяването за посетителите, като акцентират върху морското, културното и историческото значение на пристанищните дестинации.
Следва да се удвоят усилията си за повишаване на конкурентоспособността на европейските пристанища чрез подпомагане и координиране на капацитета на пристанищната инфраструктура и повишаване на качеството на предоставяните услуги (например приспособяване към изискванията от Шенген), така че европейските пристанища да стават по-привлекателни за круизните кораби и по-полезни за местните и рибарските общности, като по този начин им се даде възможност да разнообразяват своите дейности като се отчитат специфичните особености на пристанищата в островните и най-отдалечените региони.
Европейската комисия подчертава значението на сектора на ветроходството (yachting) и плаването за морския туризъм. Комисията следва да разгледа социалното и икономическото въздействие на този сектор за морския туризъм, възможностите за хармонизиране и опростяване на равнище Европейско равнище правилата за издаване на разрешителни, условията за навигация и експлоатация, изискванията за безопасност, поддръжка и ремонт на яхти и взаимното признаване на професионалните квалификации в сектора.
Европейската комисия потвърждава значението на плажния туризъм като характеристика на някои европейски, крайбрежни региони. Следва да се насърчат държавите членки, регионите, автономните области и другите заинтересовани страни от крайбрежните и островните зони в разработването и прилагането по системен начин на инициативата „древни търговски пътища“, както на равнище Средиземно море, така и по отношение на другите басейни, които засягат Европа, особено с цел диверсифициране на туристическите продукти и ограничаване на сезонния характер на туризма.
Следва да се подкрепят инициативите, насърчаващи диверсификацията на видовете туризъм, свързани с крайбрежното и морското пространство, както и намаляването на сезонния характер на дейностите и работните места в сферата на туризма и приспособяването към изменението на климата. Диверсификацията на туризма може да спомогне за увеличаване на привлекателността на морските региони и да им позволи да преодолеят традиционния модел на предлагане от типа „слънце, пясък и море“.
Следва де се обърне внимание на популяризирането на морските курорти, тъй като те могат да намалят сезонните колебания и да създадат мултиплициращ ефект върху местните и регионалните икономики чрез интегриране на рибарските общности и намиране на баланс между икономическия растеж и устойчивостта.
Необходимо е де се отчете приноса и ролята на местната култура и непромишленото кулинарно изкуство за развитието на европейския крайбрежен туризъм. Счита за необходимо използването и координацията на съществуващите политики и инструменти, както и разработването на нови програми и действия, с които да бъдат поощрявани взаимодействията по-специално между малките и средни предприятия (МСП) от първия и третия сектор в крайбрежните региони на ЕС.
Следва да се насърчават „виртуалната обсерватория на туризма“ , посветен на морския и крайбрежния туризъм, гарантиращ връзките между научно-изследователските институти, предприятията и публичните органи с цел популяризиране на проучването на пазара, предоставянето за предприятия и публични органи на информация с приложимост в дългосрочен план относно тенденциите в предлагането и търсенето, както и с цел създаване на по-благоприятни условия за бизнеса, като се предоставя информация относно връзките между биологичното разнообразие, опазването на климата и инициативите за устойчив туризъм.
Цел на националната морска стратегия на България е превръщане на България през следващите години в силна морска държава с осигурено участие на синия растеж в икономическото развитие на база териториална, икономическа, социална интеграция на географски определеното Черноморско крайбрежие чрез оползотворяване на пълния морски ресурс за повишаване стандарта на живот и реализиране на геостратегическото и геополитическо регионално разположение.
Крайбрежния туризъм се измерва с броя на туристите с поне една нощувка в община с брегова ивица или чиято територия в повече от 50 % е в близост до брега. От 2012 г. приносът на този сектор за икономиката на ЕС е измерен от проучвания на туристите на местата за пребиваване и настаняване в крайбрежните общини.
Българското Черноморие е предпочитано място за почивка през лятото. Нос Емине е мястото, където Стара планина се допира до морето, и това място условно разделя брега на Черно море на северната и южната част. Бреговата линия е 378 км дълъг, с 209 плажове, които имат обща площ от 16 квадратни километра. Много от тях са широки, докато други са малки и вложени в живописни, морски заливи. Плажовете и морето предлагат отлични условия за различни водни спортове като сърфинг, водни ски, гмуркане, подводно проучване и риболов.
През периода януари – декември 2020 г. общият брой туристически посещения на чужденци в България e 2 687 709. Намалението спрямо периода януари – декември 2019 г. е 71,1%. Причина за това е пандемичната обстановка причинена от КОВИД-19.
През 2021 г. общият брой туристически посещения на чужденци без транзит в България e 3 722 200, а пренощувалите в места за настаняване чуждестранни туристи са над 1,9 млн. Увеличението на общия брой туристически посещения на чужденци през 2021 г. спрямо 2020 г. е 38,5%.
На територията на МИРГ намират приложение голяма част от гореспоменатите мерки на Европейската Стратегия „Син растеж“ по отношение на морския и крайбрежен туризъм.
На територията на МИРГ според националния туристически регистър има на разположение следната туристическа, леглова база по общини, разположени на територията на МИРГ:
Европейска политика за Морски и крайбрежен туризъм
Европейската комисия призовава държавите членки, с непосредственото участие на местните и регионалните органи и организациите на гражданското общество, да подкрепят инициативи за развитие и подобрения на устойчивата туристическа инфраструктура, с особен акцент върху нуждите на лицата с увреждания и лицата с намалена подвижност, да полагат всички възможни усилия за премахването на явленията на бюрокрация и липса на прозрачност в сектора, като едновременно с това се зачита законодателството относно околната среда.
Туризмът трябва да бъде насърчаван и подкрепян като двигател на растеж и работни места в крайбрежните райони. Чистата околна среда е от съществено значение за развитието на всякакъв вид туризъм в крайбрежните райони, следователно трябва да
се разгърнат всички усилия, необходими за нейното опазване. Необходимо е да се предостави устойчива инфраструктура за създаване на нови видове туризъм, особено за секторите на туризма с голям потенциал за растеж, като екологичен, селскостопански и риболовен туризъм, и устойчиви водни спортове. Европейската комисия приветства инициативите за насърчаване на трансгранични стратегии в областта на туризма на базата на морските басейни.
Ерозията на европейската брегова линия, опазването на екологичното и биологично наследство на Европа и подобряването на качеството на водата остават важни въпроси за решаване. Поради това е необходимо подходящо инвестиране в тези области с цел развитие на устойчив и висококачествен плажен и подводен туризъм.
Мерките за експлоатация и развитие на крайбрежното и морското наследство трябва да бъдат планирани успоредно с мерки за неговото опазване и възстановяване.
Подчертава се важността от създаването или обновяването на специализирани висши учебни заведения (управление и икономика на туристически предприятия, туристически професии, морски училища, готварски училища и др.), както и на подобряването на предлаганите обучения, с цел повишаване на качеството на услугите и продуктите в сферата на туризма, използването на нови технологии и приспособяването към изменението на климата.
Необходимо е опростяване на процедурите за издаване на виза, намаляване на цената на визите и издаването на многократни визи за посетители от трети държави, и по специално от държавите от групата БРИК (Бразилия, Русия, Индия, Китай). Следва да се прилагат нови „интелигентни“ начини за издаване на туристически визи с цел максимално увеличаване на входящия туристически поток;
Круизният сектор е важен икономически ресурс за европейските пристанища и за заобикалящите ги местни общности, който също така е от жизненоважно значение за разработването и използването на по-енергийно ефективни кораби с по-ниски емисии. Следва да се насърчава планирането на привлекателни туристически програми, целящи да обогатят преживяването за посетителите, като акцентират върху морското, културното и историческото значение на пристанищните дестинации.
Следва да се удвоят усилията си за повишаване на конкурентоспособността на европейските пристанища чрез подпомагане и координиране на капацитета на пристанищната инфраструктура и повишаване на качеството на предоставяните услуги (например приспособяване към изискванията от Шенген), така че европейските пристанища да стават по-привлекателни за круизните кораби и по-полезни за местните и рибарските общности, като по този начин им се даде възможност да разнообразяват своите дейности като се отчитат специфичните особености на пристанищата в островните и най-отдалечените региони.
Европейската комисия подчертава значението на сектора на ветроходството (yachting) и плаването за морския туризъм. Комисията следва да разгледа социалното и икономическото въздействие на този сектор за морския туризъм, възможностите за хармонизиране и опростяване на равнище Европейско равнище правилата за издаване на разрешителни, условията за навигация и експлоатация, изискванията за безопасност, поддръжка и ремонт на яхти и взаимното признаване на професионалните квалификации в сектора.
Европейската комисия потвърждава значението на плажния туризъм като характеристика на някои европейски, крайбрежни региони. Следва да се насърчат държавите членки, регионите, автономните области и другите заинтересовани страни от крайбрежните и островните зони в разработването и прилагането по системен начин на инициативата „древни търговски пътища“, както на равнище Средиземно море, така и по отношение на другите басейни, които засягат Европа, особено с цел диверсифициране на туристическите продукти и ограничаване на сезонния характер на туризма.
Следва да се подкрепят инициативите, насърчаващи диверсификацията на видовете туризъм, свързани с крайбрежното и морското пространство, както и намаляването на сезонния характер на дейностите и работните места в сферата на туризма и приспособяването към изменението на климата. Диверсификацията на туризма може да спомогне за увеличаване на привлекателността на морските региони и да им позволи да преодолеят традиционния модел на предлагане от типа „слънце, пясък и море“.
Следва де се обърне внимание на популяризирането на морските курорти, тъй като те могат да намалят сезонните колебания и да създадат мултиплициращ ефект върху местните и регионалните икономики чрез интегриране на рибарските общности и намиране на баланс между икономическия растеж и устойчивостта.
Необходимо е де се отчете приноса и ролята на местната култура и непромишленото кулинарно изкуство за развитието на европейския крайбрежен туризъм. Счита за необходимо използването и координацията на съществуващите политики и инструменти, както и разработването на нови програми и действия, с които да бъдат поощрявани взаимодействията по-специално между малките и средни предприятия (МСП) от първия и третия сектор в крайбрежните региони на ЕС.
Следва да се насърчават „виртуалната обсерватория на туризма“ , посветен на морския и крайбрежния туризъм, гарантиращ връзките между научно-изследователските институти, предприятията и публичните органи с цел популяризиране на проучването на пазара, предоставянето за предприятия и публични органи на информация с приложимост в дългосрочен план относно тенденциите в предлагането и търсенето, както и с цел създаване на по-благоприятни условия за бизнеса, като се предоставя информация относно връзките между биологичното разнообразие, опазването на климата и инициативите за устойчив туризъм.
Цел на националната морска стратегия на България е превръщане на България през следващите години в силна морска държава с осигурено участие на синия растеж в икономическото развитие на база териториална, икономическа, социална интеграция на географски определеното Черноморско крайбрежие чрез оползотворяване на пълния морски ресурс за повишаване стандарта на живот и реализиране на геостратегическото и геополитическо регионално разположение.
Крайбрежния туризъм се измерва с броя на туристите с поне една нощувка в община с брегова ивица или чиято територия в повече от 50 % е в близост до брега. От 2012 г. приносът на този сектор за икономиката на ЕС е измерен от проучвания на туристите на местата за пребиваване и настаняване в крайбрежните общини.
Българското Черноморие е предпочитано място за почивка през лятото. Нос Емине е мястото, където Стара планина се допира до морето, и това място условно разделя брега на Черно море на северната и южната част. Бреговата линия е 378 км дълъг, с 209 плажове, които имат обща площ от 16 квадратни километра. Много от тях са широки, докато други са малки и вложени в живописни, морски заливи. Плажовете и морето предлагат отлични условия за различни водни спортове като сърфинг, водни ски, гмуркане, подводно проучване и риболов.
През периода януари – декември 2020 г. общият брой туристически посещения на чужденци в България e 2 687 709. Намалението спрямо периода януари – декември 2019 г. е 71,1%. Причина за това е пандемичната обстановка причинена от КОВИД-19.
През 2021 г. общият брой туристически посещения на чужденци без транзит в България e 3 722 200, а пренощувалите в места за настаняване чуждестранни туристи са над 1,9 млн. Увеличението на общия брой туристически посещения на чужденци през 2021 г. спрямо 2020 г. е 38,5%.
На територията на МИРГ намират приложение голяма част от гореспоменатите мерки на Европейската Стратегия „Син растеж“ по отношение на морския и крайбрежен туризъм.
На територията на МИРГ според националния туристически регистър има на разположение следната туристическа, леглова база по общини, разположени на територията на МИРГ:
|
№ |
Община |
Брой легла |
|
1 |
Аксаково |
141 |
|
2 |
Белослав |
28 |
|
3 |
Варна, район Аспарухово |
1224 |