Аквакултури

Дата на публикуване: 22.08.2022 16:37

Аквакултурата представлява дейност, която има за цел размножаването и отглеждането на различни водни организми.

Неин обект са широк спектър от растения и животни, които се различават не само по своята биология, но и по местообитанието си и средата, в която се отглеждат - океани, морета, реки, езера, блата, изкуствени водоеми и различен тип съоръжения. Независимо от това разнообразие, при всички съществува един обединяващ елемент и това е водата, като жизнено важна среда за живота им.

В световен мащаб обект на отглеждане са над 150 вида водни организми, като сред тях има представители както на животинския, така и на растителния свят. Най-много са рибите - морски и сладководни, мидите, ракообразните и различните водни растения. Обект на аквакултурата се считат и някои земноводни като жаби, костенурки, крокодили и др., при които определени етапи от развитието им задължително се извършват във водна среда. Хидробионтите освен за храна се използват от хората и като суровина за производство на различни промишлени продукти.

Корените на аквакултурата са в древен Китай, където още преди 3000 години са отглеждани аквариумни рибки, но като стопански отрасъл рибовъдството датира приблизително отпреди 2400 години. Счита се, че от Китай тази дейност преминава в страните, разположени около Средиземноморието. От Римската империя отглеждането на риба се пренася в Централна и Западна Европа.

В сравнение с други страни България е с относително малък опит в областта на аквакултурата. Първите стъпки в тази посока са поставени преди малко повече от 100 години, когато на първото Пловдивско изложение е бил показан и рибарник за отглеждане на риба, които предизвикал оправдан интерес. Няколко години по късно(1896-1897 г.) в Садово, Пловдивско и Образцов чифлик, Русенско са построени и рибарници за шаран. През 1922 г. край Рилския манастир е създадена първата пъстървова рибовъдна станция. През 70-те са проведени успешни опити за култивиране на черноморски миди и отглеждането им започва да се превръща в перспективно направление на марикултурата. Изследвана е възможността за отглеждане на пъстърва в мрежени клетки разположени в морето, както и на кефалови риби. Има данни и за провеждането на експерименти за култивиране на черноморска скарида (Palaemon adpersus).

Изключително важно значение за развитието на рибовъдството в България има аклиматизацията на растителноядните риби от т. нар. „далекоизточен комплекс“- бял и пъстър толстолоб и бял амур. Количеството на произвежданата в страната рибна продукция достига максималните си измерения от около 16 000т през 1982-1983 г. Важно е да се отбележи че за развитието на аквакултурата в страната от самото и възникване в България имат Института по сладководно рибовъдство Пловдив, Института по рибни ресурси Варна, Института по рибна промишленост Бургас, БАН, Софийския и Тракийския университет и Лесотехническия институт.

Аквакултурата е един от най-бързо развиващите се отрасли от селското стопанство в света. Според ФАО световния добив на водни организми (от улов и аквакултура) бележи непрекъснат напредък и през 2002 г. достига 133 млн. тона. За период от 30 години е отчетено двукратно увеличаване на общото количество хидробионти, които се предлагат на пазара, като значителна част от него се дължи на бурното развитие на аквакултурата. Според прогнозата на ФАО през 2020 година половината от общата продукция на хидробионти, добита от улов и култивиране, ще са от аквакултурата.

В България общия добив на хидробионти се формира от два основни сектора: аквакултура (сладководна и морска) и улов (сладководен и морски). От своя страна сладководната аквакутура се раздела на две групи – топловодна и студеноводна. От топлолюбивите риби обект на отглеждане са: шаран, „растителноядните риби“, черен амур, буфалови риби, лин, а напоследък увеличава обема си производството на европейски, американски сом и щука. Непрекъснато нараства относителния дял на есетровите риби, като производителите разчитат много на реализацията на черен хайвер. По данни на ИАРА продукцията от топловодни стопанства през 2004 г. е 1609т., което е 48,6% от общата аквакултура в страната.

От студенолюбивите видове риба в България основен обект на отглеждане е дъговата пъстърва. Освен нея, ограничени количества се отглеждат от балканска пъстърва и сивен, като производството на пъстървови, представлява 47% от общата продукция от аквакултурата в страната. Единственияъ обект на култивиране в морските граници на страната е черна морска мида(Mytilus galloprovincialis), като производството през 2004 г. надхвърля 117 тона. Сладководните раци които се предлагат на пазара са при улов от естествени популации или от водоемите за аквакултура. Всички количества от голямата водна жаба представляват улов от естествени водоеми. В България аквакултурата е малък специфичен подотрасъл на отрасъл земеделие, но тя има важно значение като източник на ценна белтъчна храна за изхранване на населението.

На територията на МИРГ са регистрирани следните стопанства за аквакултури:

№	Наименование	Описание	Координати
1.	Ферма за аквакултури "Идея - БГ"	в имот №012004, в землището на с. Радево. Община Аксаково, област Варна. ЕКАТТЕ 61306	43°24'46.1"N 27°43'36.4"E
2.	Мидена ферма "Сетлави"	в акваторията на Черно море, в района на К.К. "Златни пясъци", гр. Варна, район Приморски, община Варна, област Варна, с площ 160.07 дка.	т.1.4314'41,6 N и 2802'15,0 E; т.2. 4314'53,4 N и 2802'21,9 E; т.3. 4314'48.9 N и 2802'38,2 E; т.4. 4314'36,8 N и 2802'31,9 E, ЕКАТЕ 10135-2
3.	Мидена ферма "Морски оазис"	в акваторията на Черно море, в района на нос Екрене, община Аксаково, област Варна, с площ 265.436 дка.	т.1.4318'26,42 N и 2804'45,25 E; т.2. 4318'45,54 N и 2804'53,88 E; т.3. 4318'49.84 N и 2804'35,83 E; т.4. 4318'30,74 N и 2804'27,22 E, ЕКАТТЕ 54145
4.	Мидена ферма "Гуми нира 94"	в акваторията на Черно море с площ 473,094 дка, в района в близост до квартал "Галата", гр. Варна, обл. Варна, в крайбрежните морски води	т.1.4306'56,8 N и 2756'02,2 E; т.2. 4306'56,8 N и 2756'24,5 E; т.3. 4307'28.0 N и 2756'10,0 E; т.4. 4307'28,0 N и 2756'31,2 E, ЕКАТТЕ 10135
5.	Мидена ферма "Мидитина"	в акваторията на Черно море, в района срещу IV буна южно на с. Кранево,	с координати както следва WGS-84 на гранични точки: т.1.4319'00.0 N и 2803'52.2 E; т.2. 4319'08.8 N и 2803'57.8 E; т.3. 4319'08.5 N и 2804'28.8 E; т.4. 4318'60.0 N и 2804'23.3 E, ЕКАТЕ 54145
6.	Рибовъдно стопанство "Ботево"	язовир "Ботево", находящ се имот № 001250 в землището на с. Ботево, общ. Аксаково, обл. Варна, ЕКАТТЕ 05829	43°25'17.0"N 27°42'42.2"E
7.	Мидена ферма "Галата"	в акваторията на Черно море, гр Варна,кв Галата	т.1.43* 06' 56.8" N и 27* 56' 02,2" Е; т.2. 2,43* 06' 56,8" N и 27* 56' 24,5" Е; т.3. 43* 07' 28,0" N и 27* 56' 10,0" Е; т.4. 43* 07' 28,0" N и 27* 56' 31,2" Е ЕКАТТЕ 10135
8.	РС "Осеново"	рибовъдно стопанство, садкова инсталация с площ 15.634 дка в акваторията на яз. Осеново, находящ се в землището на с.Осеново, общ.Аксаково, област Варна ЕКАТТЕ 54145	43°19'19.3"N 28°01'11.5"E https://www.osenovo.org/
9.	Обект за отглеждане и добив на морски червеи	акватории от Варненско езеро, с.Константиново, ЕКАТТЕ 38354, общ.Варна и канал свързващ Белославско с Варненско езеро, с.Страшимирово, ЕКАТТЕ 69763, общ. Белослав	43°11'11.4"N 27°47'30.0"E 43°11'45.7"N 27°44'26.7"E
10.	Обект за отглеждане и добив на морски червеи	акватория на Белославско езеро, ЕКАТТЕ 03719, общ. Белослав, област Варна	43°11'07.8"N 27°48'46.8"E
11.	Садкова инсталация "Аква Ресорсез"	в акваторията на Черно море, в район разположен източно от к.к. "Златни пясъци", град Варна, район Приморски с координати както следва:	т. 1 4316'05,4 N и 2803'17,9 E; т.2 4315'34,7 N и 2803'03,6 E; т. 3 4316'00,2 N и 2803'39,0 E; т. 4 4315'29,5 N и 2803'24,6 E, ЕКАТТЕ 10135
12.	РС "Засмяно"	язовир "Засмяно", находящ се в поземлен имот № 000134 в землището на с. Радево общ. Аксаково, обл. Варна, ЕКАТТЕ 61306 и поземлен имот № 000030 в землището на с. Засмяно, общ. Аксаково, обл. Варна, ЕКАТТЕ 3033	43°24'06.4"N 27°43'00.1"E
13.	Обект за отглеждане и добив на морски червеи	в акваторията на Белославското езеро,	т.1 N 43°11'34.094" и Е 27°40'16.892"; т.2 N 43°11'36.043" и Е 27°40'20.723"; т.3 N 43°11'38.335" и Е 27°40'23.311"; т.4 N 43°11'42.061" и Е 27°40'43.521"; т.5 N 43°11'37.581" и Е 27°40'45.048"
14.	Обект за отглеждане и добив на морски червеи	в акваторията на Белославското езеро.	1. т.1.43* 11' 15.4" N и 27* 39' 18,6" Е; т.2. 43* 11' 12,2" N и 27* 39' 13,6" Е; т.3. 43* 11' 16,1" N и 27* 39' 15,1" Е; ЕКАТТЕ 20482 и 2. т.1.43* 11' 50.7" N и 27* 40' 47,6" Е; т.2. 43* 11' 50,8" N и 27* 40' 52,2" Е; т.3. 43* 11' 50,0" N и 27* 40' 55,6" Е; т.4. 43* 11' 39,7" N и 27* 40' 58,5" Е ; т.5 43* 11' 38,2" N и 27* 40' 49,5" Е; т.6. 43* 11' 43.1" N и 27* 40' 48,0" Е; т.7. 43* 11' 43,5" N и 27* 40' 49,9" Е; ЕКАТТЕ 03719

От представената извадка от регистър на рибовъдните стопанства и аквакултури е видно, че на територията на МИРГ се отглеждат предимно миди, също специфичното е отглеждането на червеи за риболов.

Садковата инсталация в язовир Осеново е изградена по проект № BG14MFOP001-2.006-0041„Интензивно и полуинтензивно развъждане и отглеждане на риба в Рибно стопанство в съществуващ язовир в ПИ № 54145.52.29 и ПИ № 54145.52.28, землище с. Осеново, общ. Аксаково, обл. Варна“. Допълнителна информация за проекта може да бъде намерена на страницата https://www.osenovo.org/.

Тук може да намерете карта на стопанствата за аквакултури на територията на МИРГ.

Потърсете в сайта

Аквакултури

Галерия

Модул "Мониторинг"